Експерименталната „Вила Валс“ - дръзко решение за къща в Швейцарските Алпи

Проектантите приемат предизвикателството да създадат подземна сграда в чувствителен парцел

14.02.2011 г. 08:59, Алпийското селище с 1000 жители е прочуто с термалните бани.

Нужен е доста кураж, за да се пренесеш да живееш в съседство със сграда, призната за един от шедьоврите от ерата на модернизма. Но един екип от архитекти смело се заема с предизвикателството да построи къща във Валс, Швейцария - алпийско селище с около 1000 жители, разположено на 4100 фута (около 1340 м) надморска височина, в дълбока, тясна долина в кантон Граубюнден. Преди 14 години Валс се прочува, след като общността пое-

ла един изоставен от банкрутиралия си предприемач хотелски комплекс и довежда швейцарския архитект Петер Цумтор, който създава нова сграда за термалните бани на градчето. Завършена през 1996 г. и оценена като изключително постижение на архитектурата, „Therme Vals“ се превръща в място за поклонничество, особено за интересуващите се от архитектура туристи.

Холандският архитект Бярне Мастенбрьок от базираното в Амстердам студио SeARCH идва тук именно като турист в края на 90-те години на ХХ век. Запленен от вдъхващия страхопочитание пейзаж и изненадан, че е възможно да се строи до три етажа на почти святото място в съседство с баните, той започва да проучва възможността да вдигне къща. Но за да се купи земя в района, където преобладават традиционните фермерски къщи от дърво и камък, се изисква швейцарско гражданство. Мастенбрьок се сдружава с базирания в Ротердам архитект Кристиан Мюлер (роден в Швейцария) и финансира сам проекта, но включва и група собственици без право на глас.

В съответствие с характерния подход на Мастенбрьок и Мюлер за интегриране на архитектурата в природна или градска среда екипът най-напред се концентрира върху това, да запази открит изгледа към долината не само за жилището, но и за комплекса „Therme Vals“, който се намира диагонално по-нагоре на склона. Те визират подземна сграда с вплетени едно в друго интериорни пространства, наредени като частите на пъзел. „Знаехме, че няма да можем да построим тази къща в швейцарския стил като перфекционисти - споделя Мастенбрьок, цитирайки финансовите ограничения. - Не можеш никога да се конкурираш със съвършенството на термалните бани, с техния радикален, минималистичен, чист подход. Затова решихме това да е една по-експериментална, почти индустриална сграда. Ние създадохме един вид съвършенство, което представляваше интерес за нас; свързахме се с други дизайнери от Холандия, за да оформим холандски интериор“.

Макар и експериментална, къщата прегръща местните традиции в строителството. Най-видно е това при фасадата, направена от добит от парцела дялан камък - вездесъщия валски кварцит на термалните бани, валските покриви, както и от включването на съществуващата на терена постройка. Първоначално границата на продавания от местен фермер парцел минава през хамбар от камък и дърво на две нива. Архитектите го включват в плана си, като укрепват стените му, изливат нов бетонен под и стълбище и го използват като преддверие към къщата чрез 72-футов бетонен тунел със стъпала.

Тъй като строителството в Швейцария е доста скъпо, проектантите решават да направят къщата „самозадоволяваща се“. И я създават като собственост за отдаване под наем - решение, което подобрява нейната стойност по показателя устойчивост, а и насърчава непрекъснатото ползване на парцела. Това решение затвърждава желанието им да създадат нещо напълно неконвенционално. „Цялата тази идея за ваканционна вила се свързва с представата за специално преживяване - нещо, което е далече от ежедневния начин на живот“ - казва Мастенбрьок. Предприемането на неортодоксален подход в една подчинена на традициите среда има и други предимства. В началото строителната комисия на Валс, състояща се от седем представители на селището, била скептична. „Но когато им обяснихме какво искаме да направим - да не закриваме изгледите на баните, да постигнем уединение, да не се натрапваме на пейзажа и да използваме хамбара като вход, те веднага разбраха подхода и много ни съдействаха“. Освен това логиката надделява и отпадат изискуемото по швейцарските закони изготвяне на дървен макет по време на одобрителния процес, както и задължителният стръмен покрив с плочи от местен камък.

За да подготви терена, бригада от местни строители изкопава 36 фута в ската на хълма и излива подпорна стена от железобетон. След това построяват една обикновена „кутия за обувки“ - 52 фута широка и 26 фута дълбока, с височината на два и половина етажа - и затварят обема с вдлъбната лицева част. При този подход се получава защитен вътрешен двор и голяма фасада с много възможности за отвори. Привидно произволната аранжировка на прозорците с тройни стъклопакети с криптон дава донякъде представа за интериора, който представлява сбор от сгушени на различни нива бетонни обеми.

Бетонът е преобладаващият материал вътре, с умерено използване на дъбови ламперии и врати, които са топъл контрапункт. Ограничената палитра служи като естествен фон за мебелировката от цяла поредица холандски дизайнери. Но къщата с разгъната площ от 1700 кв. фута е побрала доста обзавеждане и малко редактиране би спомогнало за по-добро разкриване на индивидуалността на отделните мебели. На приземния етаж общите пространства и спалните са открити към вътрешния двор и са изпълнени със светлина. Спалните на горния етаж са разположени на различни нива и достъпът до тях е от дългия коридор, който минава покрай подпорната стена. Всяко от помещенията се усеща като отделен, уединен апартамент. Животът под земята поражда особена емоция, отбелязва Мастенбрьок, „едно почти изначално усещане за защитеност“, а и осигурява топлоизолация. Освен това архитектите са включили устойчиви механични системи, като термопомпа земя-вода, топлообменник и подове с лъчисто отопление. Къщата не използва изкопаеми горива, а само хидроелектроенергия, генерирана от близкия язовир „Зерврейла“.

Животът под земята създава изначално усещане за защитеност