Здравепогазване

Ако сте чели “Шагренова кожа” на Балзак, в последно време ви се е налагало да ходите по лекари или просто сте следили внимателно здравната тема в медиите, няма как да не сте се сетили за последната част на романа. Когато шагреновата кожа започва неудържимо да се свива, състоянието на основния персонаж, маркиза, рязко се влошава и това налага той да бъде прегледан от тримата най-мастити лекари. Те дълго умуват дали острата кашлица се дължи на възпаление на стомаха, което води до увреждане на мозъка, или пък на увреждането на мозъка, което би могло да предизвика възпаление на стомаха. Изказва се хипотеза, че тази диагноза вероятно е засегнала и белия дроб, предложено е възможно най-доброто лечение на главния герой – той е изпратен на минерални бани, а малко по-късно умира.

Не е нужно човек да е голям познавач на българската политика по отношение на здравната реформа. Достатъчно е, не дай си, Боже, да му възникне някакъв тежък здравословен проблем, за да направи съответната аналогия с методите на диагностициране и респективно на последващо лечение.

Действително, съвременната медицина разполага с високотехнологична апаратура, която позволява да се установи какво е състоянието на пациента. Но липсата на пари за направления е сериозно ограничение за джипитата, принуждава ги да изписват лекарства единствено на базата на собствените си предположения, неправилното лечение обикновено предизвиква допълнителни усложнения, а за да те хоспитализират, трябва едва ли не да си легнал на смъртния одър.

Това е така, защото няма достатъчно пари за болниците, които са натрупали огромни дългове към здравната каса, на много места в страната няма нито достатъчно легла, нито необходимата апаратура, другаде липсват специалисти или пък не идват много пациенти. Следователно системата на болничната помощ не функционира ефективно и новият здравен министър стигна до гениалното прозрение, че в съвременните условия българското здравеопазване трябва да е пазарно ориентирано.

Болниците, които имат сериозни финансови затруднения или пък не са посещавани от необходимия брой пациенти, ще бъдат преструктурирани или закривани. Тежката финансова криза не позволява да се държи цяло отделение в болницата, което ще бъде посетено за продължителен период от време само от няколко пациента с опасност за живота. Те могат да бъдат пренасочени към лечебно заведение в друг град, където да им се направят пълни изследвания, ако успеят да стигнат дотам все още живи.

Самата етимология на думата пациент, която идва от латинското patiens, entis – понасящ, издръжлив, търпелив, показва какъв стоицизъм и каква физическа и психическа издръжливост са необходими на болния, за да се излекува успешно на територията на България. Здравето на финансовата система на държавата се счита за по-важен приоритет от здравето на нейните граждани. Отношението към отделния човек и към ценността на неговия живот придобива второстепенно значение.

Казусът със затегнатия контрол и новия механизъм за изплащане на болничните сякаш задава точната матрица на продължителността, в която можеш да си позволиш да боледуваш, и вече няма опасност да излъжеш НОИ и работодателя си, оставайки някой и друг ден повече вкъщи. Тривиалното клише, че парите следват пациента, съвсем спокойно може да се перифразира и да се каже, че парите и по-скоро тяхната липса преследват пациента.

Рестрикцията засяга не само здравната система, но и болния, похарчил големи суми пари за собственото си лечение, който в края на месеца ще получи значително по-малка заплата само защото не е бил в състояние да ходи на работа.

Но освен здрав, работникът трябва да бъде и достатъчно силен и издръжлив, защото в НОИ липсват пари не само за здраве, но и за пенсии. България е една от страните с най-високата смъртност в Европа и също така с изключително висока степен на заболеваемост на глава от населението. Не заемаме и особено достойно място и в световните класации за нивото на бедността.

Оттук може да се направи и съвсем простият извод, че когато си беден и болен, а те карат да работиш безкрайно дълго във времето, ти си принуден да извървиш възможно най-краткия път към царството на Хадес. Въпреки това правителството умува върху мащабна пенсионна реформа, насочена към увеличаване на осигурителния стаж и възрастта за пенсиониране.

Мотивите отново са с финансово-икономически характер и са широко оповестявани в публичното пространство. Доколкото засягат здравния статус на отделния човек, всички тези реформи са дълбоко свързани помежду си.

Политическият аргумент съдържа в себе си желязна логика – тройната коалиция е оставила тежко наследство и вече няма пари за здраве и пенсии. Необходимо е макроикономическо решение, налагат се реформи и преструктурирания, за да оцелеят две от най-важните социални системи.

Но погледнато в малко по-абстрактен социологически план, най-важната социална система в държавата е обществото. То се състои от индивиди, които се подчиняват на широк набор от задължителни регулатори и така гарантират собственото си оцеляване и самосъхранение. Държавата е пазител на обществото, тя е длъжна да осигури възможности за пълноценно съществуване на всеки отделен индивид.

Реформите са ефективен катализатор на промените в положителна посока, но те трябва да работят в полза на общото благо, а не да се насочват срещу него. Най-висшата ценност в държавата и обществото е човешкият живот. Той трябва да бъде опазван, а не да се създават условия за неговото съкращаване.

Естествените закони са първичният фундамент, върху който се надграждат социалните закони. Едните не могат да съществуват независимо от другите, защото човекът е едновременно биологично и социално същество.